Любовта се радва и на малко, ала иска всичко ♥ К. С. ЛУИС
През 1942 г. северноирландския създател, критик и мъдрец основава своите „ Писма на Душевадеца “, които бързо се трансформират в класика на християнската литература на 20 век. Написани с духовно предусещане и британско възприятие за комизъм, „ Писмата “ са забавни даже единствено като абстрактен прийом – да се покажат духовните процеси в индивида от позиция на един демон.
От 1950 до 1956 година К. С. Луис сътворява седемте романа на поредицата „ Хрониките на Нарния ”, без да подозира, че ще бъдат приветствани като безспорен шедьовър. Днес класическата фентъзи-поредица е една от най-продаваните на всички времена със своя над 60-милионен тираж. Книгите на К. С. Луис доближават до голямата си аудитория по света преведени на над тридесет езика, а „ Хрониките на Нарния “ оживяват в зрелищни театрални акомодации, телевизионни и кино произведения.
(1898 ~ 1963)
Написах това, което ми се искаше да прочета. Хората не го написаха, тъй че ми се наложи да го напиша самичък.
Хваленето е словесният израз на душевното здраве.
Вярвам в Християнството, както имам вяра, че Слънцето е изгряло. Не единствено, тъй като го виждам, само че тъй като виждам всичко останало.
Бог приказва на индивида с шепота на любовта, в случай че не го чуе – с гласа на съвестта, в случай че не го чуе – с вика на страданието.
Любовта всичко изтърпява и прости, само че нищо не пропуща. Тя се радва и на малко, но желае всичко.
Приятелството не е належащо, както философията и изкуството… то няма значение за оцеляването. По-скоро то е от нещата, които дават смисъл на оцеляването.
Ние в никакъв случай не споделяме всички истини за себе си.
Моята обич е моята най-надеждна маска.
Любовта е прекомерно млада, с цел да знае какво е съвест.
Съмняваш се, значи си подготвен.
На Бог е противна леността на интелекта, както и всяка друга.
Любовта е нещо по-неумолимо и по-прекрасно от просто единствено добрина.
Главният враг на любовта е равнодушието, а не ненавистта.
Адът е врата, заключена от вътрешната страна.
Бедата не идва сама, не идва сама и насладата.
Сърцето не заменя главата, само че би трябвало да й се подчинява.
Умората кара дамите да приказват повече, а мъжете по-малко.
Ужасът на християнския универсум се заключава в това, че в него няма врата с надпис " Изход ".
Ако се намерим в обстановка, в която желаем нещо, което никой не може да ни даде, най-вероятното пояснение е, че сме основани за различен свят.
Никога не си прекомерно остарял, с цел да си поставиш нова цел или да мечтаеш нова фантазия.
...
Из „ Писма на Душевадеца ”, 1942:
Има два вида хора: тези, които споделят на Бог „ Да бъде Твоята воля! “ и тези, на които Бог споделя „ Добре, тогава, да бъде по твоему! “.
Благодарността гледа към предишното, а любовта към настоящето; страхът, алчността, похотта и упоритостта гледат напред.
Самозалъгването съществува в Ада, също както и на Земята.
Ухажването е времето, когато би трябвало да се посеят тези семена, които 10 години по-късно ще пораснат във вътрешна омраза.
...
Из „ Хрониките на Нарния ”, 1950-1956:
Всеки получава това, което желае, само че не всеки му се радва.
Шегата, както и справедливостта, се раждат дружно с речта.
Струва си единствено да създадем нещо хубаво и към този момент сме длъжни, като премия, да създадем нещо, което е още по-хубаво.
Когато дълго си бил роб, по-лесно е да се подчиняваш, само че да преодоляваш себе си е мъчно.
Снимка: CS Lewis College